Поредният проект на Vilner Garage е още една Tesla Model 3
Предлогам се питате защо някой би унищожил заводския вид на своя чисто нов автомобил, при това веднага след като му бива доставен, а на всичкото отгоре и чака още толкова за някакви разкрасителни процедури. Материалите не са захабени, конфигурирали сте си го по ваше желание, колата е буквално току-що слезнала от производствената линия...
Ами, отговорът е още по-лесен - Tesla е fast fashion марката в автомобилната индустрия. Не разбирайте погрешно обаче, Tesla като идея е велика компания, просто качеството на материалите е едва задоволително, а разнообразие от избор липсва. Което ни оставя само с предимството на достъпността и електрическото задвижване. Което не е малко - чудесно е да се грижим за въглеродния отпечатък, който оставяме след нас. Но това не значи, че трябва да се лишаваме от комфорта и красивите неща в живота...
Споменът от чисто белия интериор като от операционна зала остава завинаги запечатан между няколко снимки. Умът няма нужда да помни всеки един елемент от онази визия, защото интериорът бе до такава степен опростен, че дори малко дете, което никога не го е виждало, може да си го представи. На негово място вече ще откриете фина кафява кожа, към чиито краища деликатно е пришит пепитен сив плат - от горе до долу. Таблото, средната конзола, воланът, таванът. Прекалено дръзко за Илън Мъск, прекалено намясто за Атанас Вилнер. Загледайте се в детайлите от снимките: нежният сив шев, който обхожда дръжките на вратите, двуцветният пръстен на волана, меката кожа на подлакътника, текстилният таван и колоните, които водят до обвитото в пепитен плат табло... Това е интериор, който може да бъде усетен с всяко едно от петте ни сетива. Виждаш перфекционизма, помирисваш миризмата на лукс и изтънченост, прехапваш устни - вкусваш чувството на задоволство, чуваш как фината кожата и платът безшумно се докосват и накрая… усещаш. Усещаш съвършенството.
Бялото платно и неговия повелител. Художникът. Само един артист може да изпише четката си върху тънките ленени нишки на платното, а когато го обърне, публиката да остане без думи. Въздишка, в началото. После мълчание. Опитваш се да разбереш изкуството, а то не те пита. То само те кара да чувстваш. Хората, които го питат никога не стигат до кулминацията, защото я проспиват. Тя онзи първоначален момент, в който зениците фокусират върху платното. Кулминацията в изкуството - това е най-краткият и бърз оргазъм, който всеки от нас може да получи.
Comments